Apr 23, 2007, 3:28 PM

Защо

  Poetry
915 0 9
                                               Купих си млада овошка,
                                               изкопах дупка в двора просторен,
                                               посадих я в деня за Прошка
                                               за да оставя след себе си спомен.

                                               Всеки ден я гледах как расте,
                                               радвах се на всеки цвят и лист.
                                               Гледах я и чувствах се добре,
                                               щом на лято сянка разпростре.

                                              Така изминаха години, 
                                               растеше ствола и дебел,
                                               разперваше широко клони,
                                               дори един във покрива се вплел.

                                               Получи се така, че ето
                                               днес къщата руши това дърво.
                                               Напусто, казвам си, отиде дето
                                               със толкоз грижа гледах го...
                                                                                              защо?

                                                                                               2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек щом задава въпроси,значи има силата да намери и верният отговор...Прекрасен е!!!
  • Благодаря,всички вие пишете доста по-добре от мен и аз много се притеснявах,а с Ангар ще стане добър дует.Ооооо,не съм огорчена,аз обичам критиката,помага ми да се развивам,но тук повечето хора или мълчът,или хвалят,ще се радвам да чувам и забележки.
  • Хубаво е!
    Поздрав мила!
  • Търси вината в себе си,Човече -
    да бе го засадила по-далече
    от къщата! Сега го отсечете,
    и нова сортова овошка посадете!

    Какъв хубав съвет дадох, нали? Защото идеята в стихотворението ти много ми хареса! Много е оригинална!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Ани!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...