Защо
изкопах дупка в двора просторен,
посадих я в деня за Прошка
за да оставя след себе си спомен.
Всеки ден я гледах как расте,
радвах се на всеки цвят и лист.
Гледах я и чувствах се добре,
щом на лято сянка разпростре.
Така изминаха години,
растеше ствола и дебел,
разперваше широко клони,
дори един във покрива се вплел.
Получи се така, че ето
днес къщата руши това дърво.
Напусто, казвам си, отиде дето
със толкоз грижа гледах го...
защо?
2002
© Анна Станоева All rights reserved.