Защо не мога да се примиря, че няма да те имам?
Защо не мога да спра в очите ти да се взирам?
Защо не успях да те забравя и да намеря друг?
Защо се оглеждам в теб и приличам на труп?
Защо, когато обичаш е тъй трудно да имаш?
Защо, когато всичко имаш, от него нищо не взимаш?
Защо, щом докосна ръцете ти, затрепервам за миг?
Защо чак на небето искам да чуят моя печален вик?
Защо устните ти така сладко ми шепнат на сън?
Защо, когато вали в мен, вали и навън?
Защо тялото ти така ме привлича и страдам?
Защо, уж съм силна, а духом падам?
Защо ли? Защо ли?
Защо ли, се питам за вичко това и се побърквам?
Защо не ми се иска, но всички мисли си обърквам?
Защо, щом погледна очите ти, те ме пленяват?
Защо след това и най-тъмните кътчета в мен се огряват?
Защо си ме пленил така?
Защо страда моята душа?
Защо те искам, като няма никога да те имам?
Защо ми е нужно всичко това, за да опозная тъмната страна на Любовта?
25.06.2005 Надя
© Надежда Петкова Всички права запазени