Защо?
Защо създадени на този свят сме,
защо се раждаме, работим и творим.
И всеки, тръгнал своя път, да гоним,
венецът трънен - тежък е, нали?
Съдбата благосклонна ли към нас е?
В трудния ни земен път
към кой е по-добра, към кой по-лоша,
преследваме безропотно я ние.
Избираш сам по кой ти път да тръгнеш,
не виждаш ти далечния му край,
но силно вярваш, мислиш и мечтаеш,
ще бъде светло бъдеще - нали?
И както сменят се сезоните в годината,
и както сменя се денят с нощта,
така завърта те животът вечен,
успехи след провали се редят.
Така се нижат ден след ден годините
и в края на изминатия път
на многото "защо" ти отговор си даваш,
за равносметка време е дошло.
Съзнаваш, че не си живял напразно,
с много трудности преборвал си се ти,
доволен ти от себе си оставаш,
че нещо на света си дал и ти!
© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА Всички права запазени