22.01.2010 г., 9:53

Защо?

766 0 0

                        Защо?

 

Защо създадени на този свят сме,

защо се раждаме, работим и творим.

И всеки, тръгнал своя път, да гоним,

венецът трънен - тежък е, нали?

 

Съдбата благосклонна ли към нас е?

В трудния ни земен път

към кой е по-добра, към кой по-лоша,

преследваме безропотно я ние.

 

Избираш сам по кой ти път да тръгнеш,

не виждаш ти далечния му край,

но силно вярваш, мислиш и мечтаеш,

ще бъде светло бъдеще - нали?

 

И както сменят се сезоните в годината,

и както сменя се денят с нощта,

така завърта те животът вечен,

успехи след провали се редят.

 

Така се нижат ден след ден годините

и в края на изминатия път

на многото "защо" ти отговор си даваш,

за равносметка време е дошло.

 

Съзнаваш, че не си живял напразно,

с много трудности преборвал си се ти,

доволен ти от себе си оставаш,

че нещо на света си дал и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...