ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
3.10.2009 г., 21:24 ч.

Защо 

  Поезия » Гражданска
424 1 7

                                          Защо

 

Взаимно се убиваме  с ръждиви думи и дела.

Езика, потопен в отрова, забиваме като стрела.

И тъпчем със обувки подковани по тревите

поникнали от циганското слънце на душите.

А нощем в сънищата бистри рани мием,

горчивото лекарство с чаша сълзи пием.

Но утрото пак лъска бойните доспехи

и ни предрича слава и успехи.

С бодлива тел ограждаме самотните планети,

а се кълнем във Бог и във поети.

И с гръмотевици изгаряме забързани

оная лунна връв, с която сме завързани.

Защо омраза зрее в човешката утроба

когато сме заченати по "образ и подобие"?!

Забравяме, че, драсне ли съдбата тежък кръст,

по-малки сме тогава дори от шепа пръст.

 

                                                                                   Диана  Загора

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • То сега звучи особено актуално!
    Поздрав за стиха!
  • Това стихотворение съм писала преди 22 години,но реших,че звучи все още
    актуално и го отпечатах.То естествено е провокирано като другите ми сти-
    хове от някакво събитие...Радвам се,че докоснах нечии струни на душите,
    защото в това е смисъла.Благодаря ви,мили мои сестрици за добрия прием!
    Поздрави и от мен!
  • Поздрав за прекрасния стих!
  • Забравяме, че, драсне ли съдбата тежък кръст,
    по-малки сме тогава дори от шепа пръст.

    Истина!!!
  • Чудесно си предала една истина от живота.

    Взаимно се убиваме с жестоки думи и дела
    езика потопен в отрова забиваме като стрела!
    Анощем в сънищата рани мием!

    Истинско и мъдро, добре би било да не го забравяме във
    някои моменти! Благодаря за поучителният стих! Бъди щастлива!


  • "... самотните планети..."
    Поздрав с обич!
  • По-малки сме... но понякога само тогава... за жалост...
Предложения
: ??:??