Защо
Защо
Взаимно се убиваме с ръждиви думи и дела.
Езика, потопен в отрова, забиваме като стрела.
И тъпчем със обувки подковани по тревите
поникнали от циганското слънце на душите.
А нощем в сънищата бистри рани мием,
горчивото лекарство с чаша сълзи пием.
Но утрото пак лъска бойните доспехи
и ни предрича слава и успехи.
С бодлива тел ограждаме самотните планети,
а се кълнем във Бог и във поети.
И с гръмотевици изгаряме забързани
оная лунна връв, с която сме завързани.
Защо омраза зрее в човешката утроба
когато сме заченати по "образ и подобие"?!
Забравяме, че, драсне ли съдбата тежък кръст,
по-малки сме тогава дори от шепа пръст.
Диана Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
