Защо
Взаимно се убиваме с ръждиви думи и дела.
Езика, потопен в отрова, забиваме като стрела.
И тъпчем със обувки подковани по тревите
поникнали от циганското слънце на душите.
А нощем в сънищата бистри рани мием,
горчивото лекарство с чаша сълзи пием.
Но утрото пак лъска бойните доспехи
и ни предрича слава и успехи.
С бодлива тел ограждаме самотните планети,
а се кълнем във Бог и във поети.
И с гръмотевици изгаряме забързани ...