Защо не си до мен сега
и да ме погалиш с ръка!?
Нежно да ме прегърнеш,
а после и да ме целунеш.
И "обичам те" да ми шептиш.
Защо ми е такъв живот,
с тази болезнена любов!?
Сърцето ми да страда,
душата ми покой да
не намира.
Защо ми е това наказание!?
Божие изпитание.
Снагата ми да агонизира
и за любов да умира.
Защо ми са тези срещи кратки?
Защо ми са? Кажи.
Защо ли? Отговорът е един.
Нарича се Любов.
Защото ти си моето небе.
Ти живееш в нежното ми сърце.
Защото само при теб
душата ми намира покой.
26.02.2013 г.
© Дени Всички права запазени