и лъчите му розов цвят ги поздравява.
Там е Майко, там е тя,
там е моята страна.
Там, където в Балкана,
Буката, със сянка хайдушките гробове дарява.
А отсреща в Рила и Пирина,
Смърча пее и повтаря нечувани истории
за нечувани подвизи и герои.
Там е, Майко, там е тя,
там е моята страна.
Но Защо?
Защо, е трудно, Майко, да живеем в таз земя проклета,
защо моралът е бреме, а любовта утеха.
Но Защо?
Защо е трудно, Майко, да живеем в таз земя проклета,
защо хората са вълци и ненаяли се прасета.
Защо се ля, кръв ?
Защо бяха тези викове на площада?
Защо беше всичко това?
Защо беше тази суета?
Не мога да живея така, Майко, да гледам таз орисия.
Да носим кръста Божии и да живеем от просия.
Какво?
Какво ще им кажа, Майко,
когато отида в Ада или Рая?
Какво ще им кажа, Майко,
за какво те умряха?
Какво ще им кажа, Майко,
за какво им се ля кръвта и поеше таз земя?
Какво ще им кажа, Майко,
защо честта е порок?
Какво ще им кажа, Майко,
защо си грешен за обществото и блудник за Бог?
Какво ще им кажа, Майко,
защо избягах в далечна страна?
Какво ще им кажа, Майко,
защо предадох моята страна?
Не мога, Майко, да живея със срама от провала,
че живях без цел,
че живях, да закърпя двата края.
Погледни хоризонта, Майко, там Слънцето залязва.
Спомняй си за мен, Майко, защото аз гасна.
ППС.
Събудете Лъва