Sep 30, 2014, 9:55 AM

Защо

  Poetry » Civic
422 1 0
ЗАЩО
Там, където Слънцето изгрява
и лъчите му розов цвят ги поздравява. Там е Майко, там е тя, там е моята страна.   Там, където в Балкана, Буката, със сянка хайдушките гробове дарява. А отсреща в Рила и Пирина, Смърча пее и повтаря нечувани истории за нечувани подвизи и герои. Там е, Майко, там е тя, там е моята страна.   Но Защо? Защо, е трудно, Майко, да живеем в таз земя проклета, защо моралът е бреме, а любовта утеха. Но Защо? Защо е трудно, Майко, да живеем в таз земя проклета, защо хората са вълци и ненаяли се прасета. Защо се ля, кръв ? Защо бяха тези викове на площада? Защо беше всичко това? Защо беше тази суета? Не мога да живея така, Майко, да гледам таз орисия. Да носим кръста Божии и да живеем от просия.   Какво? Какво ще им кажа, Майко, когато отида в Ада или Рая? Какво ще им кажа, Майко, за какво те умряха? Какво ще им кажа, Майко, за какво им се ля кръвта и поеше таз земя? Какво ще им кажа, Майко, защо честта е порок? Какво ще им кажа, Майко, защо си грешен за обществото и блудник за Бог? Какво ще им кажа, Майко, защо избягах в далечна страна? Какво ще им кажа, Майко, защо предадох моята страна?   Не мога, Майко, да живея със срама от провала, че живях без цел, че живях, да закърпя двата края. Погледни хоризонта, Майко, там Слънцето залязва. Спомняй си за мен, Майко, защото  аз гасна.
ППС. Събудете Лъва

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...