Защо когато си със мен
се чувсвам някак си във плен?
Когато си с приятели добри,
защо си толкова студен, кажи?
Нима съм чужда вече аз,
къде са твоите чувства в този час?
Не виждаш ти сълзи във моите очи,
а болката така гори!
Но няма нужда да говоря
аз за мойте чувства в този час!
За теб не значат нищо ТЕ,
нали сега си силното момче!
Ще дойде време - силната ще бъда АЗ,
и моята любов ще търсиш ти тогаз!
Но минало за мене ще си ти,
сега и теб ще те боли, ще разбереш
какво ми е било преди, когато
болка причиняваше ми ти!
Ще дойде моето време аз да отмъстя
за всяка моя проронена сълза!
И макар да знам, че те обичам,
ще забравя миналите дни,
и ще напуснеш вече моите мечти!!!
© Елисавета Дишлянова Всички права запазени
Още една горнооряховчанка при нас!