21.01.2012 г., 5:59

Защо?

1.3K 0 7

Защо ме повика?
Защо пожела да ти взема душата?
Защо във замяна моята грабна във плен?
 
Защо се разлисти?
Защо роди звезди от земята?
Защо ме превърна във нощ, а нощта си пренесе във мен?
 
Защо си тревога?
Защо нещо в тебе издайно тик-так-а?
Защо не разчупиш небе и не вкусиш комат светлина?              
 
Защо съм зеница?
Защо точно в мене пробуди се мрака
и в мене реши да отглежда неземна сълза?
 
Защо не повярва?
Защо не дамгоса всички посоки?
Защо не изтръгна крилете ми бели докато летя?
 
Защо ме повика?
Защо не заби Кръста дълбоко?
Защо между всичките мъртви точно в нас Бог оживя?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпи читатели, произведението е в процес на редакция. Когато съм готова ще имаме още поводи да говорим за поезия. Благодаря на всички за коментарите, препоръките, подкрепата и обичта или мълчаливото презрение - каквато и да беше реакцията ви - бе много полезна и градивна за мен. Така, че ОТ СЪРЦЕ БЛАГОДАРЯ!
  • От мен едно непрофесионално - хареса ми. Да, смятам, че по отношение на препинателните знаци, Жени е права, но на мен ми хареса. Не ми лъха претенциозност, а чувство.

  • Защо ме повика,
    и пожела да ти взема душата,
    а във замяна моята грабна във плен?

    Защо се разлисти,
    раждайки звезди от земята,
    и ме превърна във нощ, а нощта си пренесе във мен?

    Защо си тревога,
    а нещото в тебе издайно тик-так-а?
    Защо не разчупиш небе и не вкусиш комат светлина?

    Защо съм зеница?
    Как точно във мене пробуди се мрака
    и реши да отглежда неземна сълза?

    Защо не повярва
    дамгосвайки всички посоки,
    и не изтръгна крилете ми бели докато летя?

    Защо ме повика,
    а не заби Кръста дълбоко?
    Защо между всичките мъртви точно в нас Бог оживя?

    Аз така го прочетох, Дима!

  • Българският тълковен речник обяснява думата "лъст" като измама, а "лъстя" - като блазня, мамя, прелъгвам. Ще ми стигне търпението и да Ви обясня, че "самооблъщавам се" в случая означава самозалъгвам се, а "самооблъщаващо се" /възвратен глагол/ - самозалъгващо се. Мога да обясня също тъй и "блян", и главно "аристократизъм", след като сте, както твърдите, "твърде далеч от аристократизма". Ако Ви измъчват и други "слИжни думи" - аз съм насреща.
    А сега, ако за миг забравите уязвеното си самочувствие, нека изясним, че никой не пише стихове "без претенции за художествена стойност" - човек твори /и публикува/ заради съществената си нужда от комуникации. Въпросът е, че масата оценява това творчество по закона "харесвам - не харесвам" според собствения си литературен вкус. В това няма нищо лошо, но аз се мъча да бъда полезен с професионалния си поглед и възможности. А това, че някой ми се обижда, вярвам, е до момента, в който разбере, че не се заяждам на дребно. Дано сте ме разбрали. Желая Ви успех!
  • Благодаря Ви г-н Чернрв, че имахте търпението да преброите въпросителните. Много мило от ваша страна. Нямам претенции стиховете ми да имат художествена стойност, както вероятно Вие си мислите. Радвам се, че така добре познавате законите на стихоплетстването, та като ги наруши някой неграмотен като мен, да го сезирате навреме. Бихте ли ми обяснили какво означава думата САМООБЛЪЩАВАЩО, защото винаги съм била твърде далеч от аристократизма и такива слижни думи не са ми познати. Предварително Ви благодаря!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....