„Защо“ е началото на нещата.
„Защо“ е учудването и смелостта
да прекрачиш безмълвно оттатък чертата,
да приемеш без страх мисълта за смъртта!
„Защо“ е съмнение, което ни връща
да тръгнем отново по същия План.
„Защо“ е Водачът ни, който превръща
звездите над нас в небесен таван!
„Защо“ е съдба в самота и разплата -
отхвърля, признава, разбира в печал!
Защо ли без него е пуста Душата?
Защо ли без него Светът е заспал?
Поглеждам в себе си, търся въпроса,
камъни бутам към моя си връх...
Болят ме и дланите, и краката ми босите,
но... издишам „защо“ със сетния Дъх!
© Даниела Добрева Всички права запазени