26.11.2019 г., 8:16

Защо

930 1 0


Сълзичка самотна тихо потече

аз потръпнах  от болката силна,

която сграбчи отново душата,

предадена с подла лъжа.

 

Защо захвърли тъй жестоко,

тези мигове  прекрасни,

Обичта ни тъй красива,

всичко истинско трептящо

 

Та всеки миг бе обич,

верност в дните тревожни,

крепящи здраво сърцата наши,

а ръцете наши винаги споени.

 

Годините преминаха задружно,

с истината помежду ни

А днес предаде я на нея,

с лъжа, че тя не е помежду ни 

 

 

ЗАЩО ?

 

 






.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....