Сълзичка самотна тихо потече

аз потръпнах  от болката силна,

която сграбчи отново душата,

предадена с подла лъжа.

Защо захвърли тъй жестоко,

тези мигове  прекрасни,

Обичта ни тъй красива,

всичко истинско трептящо

Та всеки миг бе обич,

верност в дните тревожни,

крепящи здраво сърцата наши,

а ръцете наши винаги споени.

Годините преминаха задружно,

с истината помежду ни

А днес предаде я на нея,

с лъжа, че тя не е помежду ни 

ЗАЩО ?

.