22.04.2006 г., 16:01

Защо

1K 0 4
                         
                                  ЗАЩО

                Ръката ти в дланта си усещах.
                Ласкаеше ме с погледи и слова.
                Раменете ти в прегръдка обгръщах
                и в целувка ни завихряше страстта.

                Толкова ли беше трудно да обичаш?
                Какво толкова в това те смути,
                та вместо при любовта си да изтичаш,
                затвори вратата и уплашено се скри...          
                     
                Защо на любовта мига е кратък?
                Защо отшумява бързо порива красив?
                И животът пак си продължава нататък,
                и отново е по старому скучен и сив...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Статев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво!6
  • Благодаря за добрите отзиви. Не претендирам, че съм написал нещо кой знае колко супер, но не мога да разбера и защо на всичко написано от мен досега все се намира един, който да ми напише двойка и винаги го прави анонимно и без коментар. Кой все пак е този "велик" поет и въобще какво общо има той с поезията. Благодаря на всички останали, но на него не.
  • Много силно стихотворение!6!!!
  • Тя те обича, може би и трябва малко време.
    Поне аз така мисля.
    Поздрав за искрения стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...