22.04.2006 г., 16:01

Защо

1K 0 4
                         
                                  ЗАЩО

                Ръката ти в дланта си усещах.
                Ласкаеше ме с погледи и слова.
                Раменете ти в прегръдка обгръщах
                и в целувка ни завихряше страстта.

                Толкова ли беше трудно да обичаш?
                Какво толкова в това те смути,
                та вместо при любовта си да изтичаш,
                затвори вратата и уплашено се скри...          
                     
                Защо на любовта мига е кратък?
                Защо отшумява бързо порива красив?
                И животът пак си продължава нататък,
                и отново е по старому скучен и сив...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Статев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво!6
  • Благодаря за добрите отзиви. Не претендирам, че съм написал нещо кой знае колко супер, но не мога да разбера и защо на всичко написано от мен досега все се намира един, който да ми напише двойка и винаги го прави анонимно и без коментар. Кой все пак е този "велик" поет и въобще какво общо има той с поезията. Благодаря на всички останали, но на него не.
  • Много силно стихотворение!6!!!
  • Тя те обича, може би и трябва малко време.
    Поне аз така мисля.
    Поздрав за искрения стих!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...