Защо
ЗАЩО
Ръката ти в дланта си усещах.
Ласкаеше ме с погледи и слова.
Раменете ти в прегръдка обгръщах
и в целувка ни завихряше страстта.
Толкова ли беше трудно да обичаш?
Какво толкова в това те смути,
та вместо при любовта си да изтичаш,
затвори вратата и уплашено се скри...
Защо на любовта мига е кратък?
Защо отшумява бързо порива красив?
И животът пак си продължава нататък,
и отново е по старому скучен и сив...
© Светослав Статев All rights reserved.
