Защо да отлагаме?
1K
0
1
Ти си част от мен.
Знам, че ме желаеш. Знам, че съм секси.
Дори само аромата на сатен
кара тялото ми да потръпва, но не ми се чака вече.
Нощта ще се остави да бъде съблазнена.
Не бягай! И не закъснявай!
Никак не ми се иска да оставям играта опростена,
затова преди началото не се предавай!
Ти си тук. Не, че имаш нужда от допълнения.
Леглото ни приканва, защо да отлагаме още?
Аз съм до теб. Такива бяха и моите намерения,
знам, че мен виждаш с пламъка на всички свещи...
Аз съм част от теб. И съм твоя.
Тази нощ ще ти се отдам.
Не ме карай да говоря.
Ще разбереш, че само секунда за покой ще дам...
Обичаш ме. Какво те спира?
Обичам те. Защо да чакам?
Не разбра ли - Любовта е сила
и аз все още в нас вярвам...
Имам нужда от теб, приеми ме в твоя свят.
Имаш нужда от мен, допусни ме.
Знам, искаш близост в този полумрак...
Искаш ме... Провокирай ме!
Сметана, свещи и ароматни пръчици...
Защо не? Никак не е лоша идея.
Прошепни ми онези две думички...
Че умирам да ги чуя, чак не смея...
Тук сме тази нощ. Само аз и ти.
Двама. Насаме със нашата любов.
Нека важност на злото да не придаваме...
Нека изтощена заспя до теб след бурна нощ...
Луната е готова...
Защо да отлагаме?
Знам, че ме желаеш. Знам, че съм секси.
Дори само аромата на сатен
кара тялото ми да потръпва, но не ми се чака вече.
Нощта ще се остави да бъде съблазнена.
Не бягай! И не закъснявай!
Никак не ми се иска да оставям играта опростена,
затова преди началото не се предавай!
Ти си тук. Не, че имаш нужда от допълнения.
Леглото ни приканва, защо да отлагаме още?
Аз съм до теб. Такива бяха и моите намерения,
знам, че мен виждаш с пламъка на всички свещи...
Аз съм част от теб. И съм твоя.
Тази нощ ще ти се отдам.
Не ме карай да говоря.
Ще разбереш, че само секунда за покой ще дам...
Обичаш ме. Какво те спира?
Обичам те. Защо да чакам?
Не разбра ли - Любовта е сила
и аз все още в нас вярвам...
Имам нужда от теб, приеми ме в твоя свят.
Имаш нужда от мен, допусни ме.
Знам, искаш близост в този полумрак...
Искаш ме... Провокирай ме!
Сметана, свещи и ароматни пръчици...
Защо не? Никак не е лоша идея.
Прошепни ми онези две думички...
Че умирам да ги чуя, чак не смея...
Тук сме тази нощ. Само аз и ти.
Двама. Насаме със нашата любов.
Нека важност на злото да не придаваме...
Нека изтощена заспя до теб след бурна нощ...
Луната е готова...
Защо да отлагаме?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
