5 abr 2007, 13:33

Защо да отлагаме?

  Poesía
1K 0 1
Ти си част от мен.
Знам, че ме желаеш. Знам, че съм секси.
Дори само аромата на сатен
кара тялото ми да потръпва, но не ми се чака вече.
Нощта ще се остави да бъде съблазнена.
Не бягай! И не закъснявай!
Никак не ми се иска да оставям играта опростена,
затова преди началото не се предавай!
Ти си тук. Не, че имаш нужда от допълнения.
Леглото ни приканва, защо да отлагаме още?
Аз съм до теб. Такива бяха и моите намерения,
знам, че мен виждаш с пламъка на всички свещи...
Аз съм част от теб. И съм твоя.
Тази нощ ще ти се отдам.
Не ме карай да говоря.
Ще разбереш, че само секунда за покой ще дам...
Обичаш ме. Какво те спира?
Обичам те. Защо да чакам?
Не разбра ли - Любовта е сила
и аз все още в нас вярвам...
Имам нужда от теб, приеми ме в твоя свят.
Имаш нужда от мен, допусни ме.
Знам, искаш близост в този полумрак...
Искаш ме... Провокирай ме!
Сметана, свещи и ароматни пръчици...
Защо не? Никак не е лоша идея.
Прошепни ми онези две думички...
Че умирам да ги чуя, чак не смея...

Тук сме тази нощ. Само аз и ти.
Двама. Насаме със нашата любов.
Нека важност на злото да не придаваме...
Нека изтощена заспя до теб след бурна нощ...
Луната е готова...
Защо да отлагаме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...