23.06.2010 г., 23:02

Защо да тъгувам

723 0 6

 ЗАЩО ДА ТЪГУВАМ

 

Не, не тъгувам по дните предишни!

Да плача за младост? Сълзи излишни!

Не страдам, че видимо вече старея.

Със спомени тъжни аз не живея.

 

Всеки ден бе  за мене безценен.

Животът дари ме  с дар драгоценен -

да бъда обичана и да обичам,

„любима” и „мама” да се наричам.

 

И днес във дните ми щастие има.
Имам прекрасна внучка любима.

Благословена съм с искрено слово,

с душа и сърце, да обича готово.

 

Щастлива съм с много приятели мили.

Животът дари ме със дух и със сили

да следвам съдбата своя човешка,

да се прераждам след болка и грешка.

 

Сърцето ми вече задъхва се, страда,

но още е в полет душата ми млада!

************************

              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Такава бисерна огърлица може да носи само щастлива жена. Каква ти жена! Та тя си е още едно нежно момиче с грейнали от радост и обич очи, готово да полети над небесната цветна дъга и да благославя света.Продължавай да летиш през годините, не съжалявай и не тъгувай за нищо! Поздравления!
  • Душата ти е млада,личи по хубавия стих.
  • Прекрасно е, Гени!
    Душата ти е млада и никога няма да остарее!
    Лек ден, късмет и много любов!
  • Много красив стих. Интересно и истинско. Поздрав и 6 от мен
  • Бъди!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...