26.03.2016 г., 8:59

Защо изгонихте човека

1.1K 0 18

Как човек да се покаже,

да чете, да коментира,

за едничка дума даже

в миша дупка го навират!

 

Кажете, дами и господа,

/не се тълпете, по полека/

радетели за свобода,

защо изгонихте човека?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Помолих, да не се коментира повече, да не нажежаваме обстановката! Извинявай, Белла, нищо лично, все едно, че съм заключил!
  • Моля ви, не пишете повече коментари тук, че ще натежат нещата в една посока и ще дестабилизираме системата! Благодаря на всички! Благодаря ти, Таня, не съм те разбрал правилно! Извинявай! Закривам заседанието!
  • Към Алипиева:
    Правилото е, ако нещо нарушава правилата, да бъде изправено! Правилно е да не се преминава правият тон, защото се стига до поправителното!
    Към Исмаил:
    Не е нужно да сваляш произведенията си и нямам никакво намерение да трия профила ти! Онова, което написах в предния коментар, бе по-скоро към другите, защото ако нещата ще се мерят, то ще е с един аршин!
  • Аз мисля, че не е етично да се свали произведението, когато е било вече веднъж качено. Все пак авторът поставя своето становище по даден наболял въпрос. Казвам само моето мнение.
  • Не смятам, че съм нарушил правилата, не съм обидил персонално никого, Таня, но ако искаш, да го свалиш, изчакай, да си сваля произведенията и ми изтрий профила!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...