Mar 26, 2016, 8:59 AM

Защо изгонихте човека

  Poetry
1.1K 0 18

Как човек да се покаже,

да чете, да коментира,

за едничка дума даже

в миша дупка го навират!

 

Кажете, дами и господа,

/не се тълпете, по полека/

радетели за свобода,

защо изгонихте човека?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Помолих, да не се коментира повече, да не нажежаваме обстановката! Извинявай, Белла, нищо лично, все едно, че съм заключил!
  • Моля ви, не пишете повече коментари тук, че ще натежат нещата в една посока и ще дестабилизираме системата! Благодаря на всички! Благодаря ти, Таня, не съм те разбрал правилно! Извинявай! Закривам заседанието!
  • Към Алипиева:
    Правилото е, ако нещо нарушава правилата, да бъде изправено! Правилно е да не се преминава правият тон, защото се стига до поправителното!
    Към Исмаил:
    Не е нужно да сваляш произведенията си и нямам никакво намерение да трия профила ти! Онова, което написах в предния коментар, бе по-скоро към другите, защото ако нещата ще се мерят, то ще е с един аршин!
  • Аз мисля, че не е етично да се свали произведението, когато е било вече веднъж качено. Все пак авторът поставя своето становище по даден наболял въпрос. Казвам само моето мнение.
  • Не смятам, че съм нарушил правилата, не съм обидил персонално никого, Таня, но ако искаш, да го свалиш, изчакай, да си сваля произведенията и ми изтрий профила!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....