Защо когато ?
Защо когато близо си до мене,
щом вдишвам, пари ми небцето,
и нервно трепка в моите гърди,
захласнато по теб сърцето ?
Защо когато си наблизо,
думата във гърло ми засича,
устата си отварям, но уви,
като шаранче - нищо не изричам ?
Защо когато ме погледнеш,
като мъничко дете примирам,
и сякаш искам да политна,
в кожата си не се сбирам ?
Защо когато ми говориш,
аз чувам най-хубавите, птичи песни,
душата си за свобода отворил,
издигам се в просторите небесни ?
Защо когато се усмихнеш,
със теб усмихвам се - автоматично,
и щом ръката си към мен протегнеш,
усещам чувство екзотично ?
Защо когато си помисля,
че утре може да не те намеря,
в стомаха ми оловна топка слиза,
и започвам от уплаха да треперя ?
Защо така ми ти влияеш ?
До теб така чудесно аз се чувствам,
завинаги до мен да си желая,
за нищо на света не искам да те пусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
