Защо когато ?
Защо когато близо си до мене,
щом вдишвам, пари ми небцето,
и нервно трепка в моите гърди,
захласнато по теб сърцето ?
Защо когато си наблизо,
думата във гърло ми засича,
устата си отварям, но уви,
като шаранче - нищо не изричам ?
Защо когато ме погледнеш,
като мъничко дете примирам,
и сякаш искам да политна,
в кожата си не се сбирам ?
Защо когато ми говориш,
аз чувам най-хубавите, птичи песни,
душата си за свобода отворил,
издигам се в просторите небесни ?
Защо когато се усмихнеш,
със теб усмихвам се - автоматично,
и щом ръката си към мен протегнеш,
усещам чувство екзотично ?
Защо когато си помисля,
че утре може да не те намеря,
в стомаха ми оловна топка слиза,
и започвам от уплаха да треперя ?
Защо така ми ти влияеш ?
До теб така чудесно аз се чувствам,
завинаги до мен да си желая,
за нищо на света не искам да те пусна.
© Деян Димитров All rights reserved.
