Защо ли
ЗАЩО ЛИ?
Защото ми липсваш.
Защото не си същата.
Със Зорницата сутрин изникваш,
а с Вечерника вечер се връщаш.
В сърцето ти
не свети оная камина,
която светеше в сърцето ми.
Не клокочат ония потоци
в очите ти,
които ме заливаха с обич.
Сякаш вятър
си засяла у тях.
Сякаш са зима
със виелици и сняг.
Студено е.
Но аз ще събера
всичките светулки по света
и ще ги хвърля във душата ти,
за да пламне пак
старата камина.
И слънце ще ти донеса.
И ще нахраня птиците
в мечтите ти,
за да могат пак да полетят
и да прегърнат небето,
в което отново да засветят.
И в душата ти
да бъде синева.
И да има песни.
Като в сърцето
на детето ни.
… И като вечност.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно...като мечта!!!
Дано да се сбъдне!
Поздравления! -
Опитай отново и пак ,и пак!
Не всичко е загубено! -
Светулково огънче...
Поздрав, Поете! -
Поздравления и от мен!
-
Дай Бог!
-
Разгаряй все ти топлата камина, че въгленче в душата и гори и ако хлад в комина и премине, той въгленчето пак да разгори!
Озарение ти желая - в дълга зима - Северно сияние, а Душата-камина да е разжарена! -
Студено е, но аз ще събера всичките светулки по света.
Много хубав стих! -
...
"А беше за мене най-нежния празник,
едно до безкрай пиршество.
Надежда за изгрев, молитва за залез,
преливащо речно русло.
Тогава бе пролет дъждовна, зелена,
така обещаваща плод.
Земята с любов бе до смърт напоена,
готова да дава живот."
Поздрави! -
Дано, дано, дано...
-
Има ли..."ще"...всичко си заслужава!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но да изпреварим зимата
Хареса ми!