Защо ли
ЗАЩО ЛИ?
Защото ми липсваш.
Защото не си същата.
Със Зорницата сутрин изникваш,
а с Вечерника вечер се връщаш.
В сърцето ти
не свети оная камина,
която светеше в сърцето ми.
Не клокочат ония потоци
в очите ти,
които ме заливаха с обич.
Сякаш вятър
си засяла у тях.
Сякаш са зима
със виелици и сняг.
Студено е.
Но аз ще събера
всичките светулки по света
и ще ги хвърля във душата ти,
за да пламне пак
старата камина.
И слънце ще ти донеса.
И ще нахраня птиците
в мечтите ти,
за да могат пак да полетят
и да прегърнат небето,
в което отново да засветят.
И в душата ти
да бъде синева.
И да има песни.
Като в сърцето
на детето ни.
… И като вечност.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
