Защо ли?
Защо ли?
Една проста истина,
а колко много боли.
Един живот потребен
за нищо се хаби.
Една единствена радост -
човекът по нея скърби.
Една лъжа изречена
и съдбата ти мъсти.
Един ли бе денят несправедлив
или всеки ден по мъничко горчи.
Една ли бе годината отминала,
че сърцето ти от болка се рани.
Не една мечта, а много
разсипани те гледат в очи.
Защо ли все някой те убива,
че идват нови дни.
А ти немееш пред витрината,
прегърнал нечии съдби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
