Защо ли?
Една проста истина,
а колко много боли.
Един живот потребен
за нищо се хаби.
Една единствена радост -
човекът по нея скърби.
Една лъжа изречена
и съдбата ти мъсти.
Един ли бе денят несправедлив
или всеки ден по мъничко горчи.
Една ли бе годината отминала,
че сърцето ти от болка се рани.
Не една мечта, а много
разсипани те гледат в очи.
Защо ли все някой те убива,
че идват нови дни.
А ти немееш пред витрината,
прегърнал нечии съдби.
© Йонка Янкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
