Защо ли?
Едри сълзи навътре валят,
мигът греховното отключва,
поддаване, мислите болят.
Експерименти на съдбата,
разкъсва спомена сърцето,
ад личен, клада е в душата,
мъка лази и гори лицето.
Еквилибристика на души,
навярно търсещи сродни,
трънлив е пътят и следи
оставят думите греховни.
Безумен порив невъзможен,
размиване на идентичност,
ажурен звук, зов тревожен,
затъване до неприличност.
Грях? Липсва прегрешение.
Лек, нежен допир на сетивата,
ала прокрадва се съмнение:
Сън или такава бе играта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени

