Нада (Надежда Борисова)
106 38
22.02.2008 г., 6:57 ч.

Защо ли не плачем, когато умираме 

  Поезия
777 0 5

            Защо ли не плачем,

              когато умираме?!

 

 

Защо ли не помним,

                когато се раждаме?

Боли ли?

Със писък в живота се вграждаме...

Боли ни и плачем,

                 докато растем...

Пораснем ли, плачем –

                 душевен проблем.                  

Щастливи, обичани,

                  нервни, разстроени,

сълзите се леят –

                  дъжд неспирен, пороен.

Обидени, хулени,

                  мрачни, ранени –

все сълзи,

                  реки от емоции стаени.

Защо ли не плачем,

                  когато умираме?!

А с поглед изяснен

                  във живота се взираме...

„Защо ли сме плакали?”-

                  мъдро се питаме.

„Животът е кратък.

                  Само мах при отлитане!”

© Надежда Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??