Защо ли те видях?
Защо ли те видях,
защо очите ми те зърнаха?
Защо на срещата не се стърпях
и всички спомени се върнаха?
Защо отново те видях,
защо реално беше?
А как щастлива бях,
сърцето ми за теб гореше.
Исках мигът да е вечен
и да бъда с теб завинаги.
Но отново в случая нечестен
ме разочарова срещата ни.
Дори само миг запленена,
щастлива бях и се развълнувах.
Защо миг бях успокоена,
а след това отново затъгувах?
Нямам сили да се справя,
защо отново те видях?
Как любовта си да прежаля,
защо да се влюбя в теб избрах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
Смяташ,че не умееш да пишеш хубаво.Напротив..не всички можем да бъдем Вазов или Яворов.Ти твориш,а всеки творец по един или друг начин трябва да бъде оценяван.Пиши това,което чувстваш.Ще ти кажа аз какво мисля за любовта.Вярно е това,че когато обичаш рискуваш сърцето ти да не бъде наранено,но ти не можеш да избягаш от болката..за това обичай,търси истинското за да намериш любовта 
