Защо, Любов?
Защо, Любов, докосна сетивата ми
тъй нежно, като утринна роса,
омая ме, пропи ме с аромата си
и ме дари с вълшебна топлина?
Защо, Любов??? От устните му жадно
сега отпивам те в страдание и грях,
горчиш, Любов, но повече си сладка,
не ще съм повече каквато бях.
А той, Любов, с какво те предизвика,
та го погали с невъзможен блян
и в този блян тъгата той изпита,
примесена с безумно силен плам?
Защо, Любов??? Сега сме ти в нозете,
а няма път, изгубени летим...
сънят е блян, ръцете са студени,
и само мигове за нас броим...
тъй нежно, като утринна роса,
омая ме, пропи ме с аромата си
и ме дари с вълшебна топлина?
Защо, Любов??? От устните му жадно
сега отпивам те в страдание и грях,
горчиш, Любов, но повече си сладка,
не ще съм повече каквато бях.
А той, Любов, с какво те предизвика,
та го погали с невъзможен блян
и в този блян тъгата той изпита,
примесена с безумно силен плам?
Защо, Любов??? Сега сме ти в нозете,
а няма път, изгубени летим...
сънят е блян, ръцете са студени,
и само мигове за нас броим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
