Защо махленски се делим:
на фили чужди и на фоби;
и зад избраника стоим,
поддържаме го, като роби!
Заставаме зад своя "чужд"
и истински го величаем,
вторачени във този луд,
от него Идоли си правим!
С противниците си спорим,
налитаме дори на свада,
но своето да отстоим...
На нас победата се пада!
Дори на своя опонент,
не спираме напук да правим;
да вземем сетния му цент
и кеф от туй да си направим!
Дори на целия народ,
готов си майка да разплачеш,
хихикаш, като идиот,
но келепира да завлачеш!
Но Чуждия е вечно Чужд,
за тебе няма да заплаче...
О, гръб за тебе той е уж,
но в огъня след теб не скача!
23.07.2014г. Др Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени