20.03.2006 г., 20:41

Защо напусна топлото гнездо...

795 0 5

Защо напусна красивото гнездо,
ти знаеш, че не можеш още да летиш.
Остави топлото майчино крило
и се спусна в мъглата към нищото.


Ти нямаш още силните крила
да те издигнат над тълпата,
в която се крият радост и печал,
в която режисьор е "съдбата".


А знаеш ли, че зад всяка витрина
отрупана с бляскави неща,
която ти не искаш да отминеш,
се крие не само злато, но и кал...


Дано все още не е много късно,
съдбата-закрилница на своите крила
с очи орлови отгоре да те зърне
и да се спусне, за да те спаси сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пепи,децата ни растат и отлитат.Моето е все още малко,но пред очите ми израства и аз виждам как прави опити за първи полети.Аз ще я окрилявам ,нека лети,нека се учи,как се пада и как се издига.Но когато дойде време да напусне топлото гнездо,ще ми е тъжно.Разбирам те и болката ти,съпричастна съм с теб,затова една 6-тица от мен
  • много тъжен повот дано всичко се оправи
  • Наистина е истински Гери, благодаря ти! По истински случай написах този стих. Благодаря ви Ал и Даниел за коментарийте!
  • И на мен ми харесва!Майката винаги бди над децата си и иска само най-доброто за тях...Поздрав,Пепина,стихът звучи истински,изстрадан сякаш!!!/6/
  • КРАСИВО Е.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...