Защо плачеш?
Защо плачеш?
Очите ти изпълват се внезапно
с прозрачна течност, топла, но горчива,
в очите ти било е твърде тясно
и тя навън напира да излиза.
Прелива тя очите ти студени
и спомените нежно връща,
разтапя рани вледенени,
и в сълзи бавно се превръща.
Плач? За кого са сълзите?
Сълзи? Защо е плачът?
Те ли измиват душите?
Те ли лекуват грехът?
Плачеш? Защо не изтриеш сълзите?
Страдаш? Защо не надигнеш глава?
Ако всички ранени заплачат,
сълзите ще залеят света!
Плачеш? Продължаваш да плачеш?
Плачи, щом искаш, но знай:
плачът утеха не носи,
не той е на мъките край.
За слабия, знай, са сълзите,
безсилният лекува се с тях.
Те не носят утеха в душите,
а само още повече... страх.
Очите ти изпълват се внезапно
с прозрачна течност, топла, но горчива,
в очите ти било е твърде тясно
и тя навън напира да излиза.
Прелива тя очите ти студени
и спомените нежно връща,
разтапя рани вледенени,
и в сълзи бавно се превръща.
Плач? За кого са сълзите?
Сълзи? Защо е плачът?
Те ли измиват душите?
Те ли лекуват грехът?
Плачеш? Защо не изтриеш сълзите?
Страдаш? Защо не надигнеш глава?
Ако всички ранени заплачат,
сълзите ще залеят света!
Плачеш? Продължаваш да плачеш?
Плачи, щом искаш, но знай:
плачът утеха не носи,
не той е на мъките край.
За слабия, знай, са сълзите,
безсилният лекува се с тях.
Те не носят утеха в душите,
а само още повече... страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
