ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЪМ ЖЕНА ?
Умирам бавно... ден след ден,
след месец, два, а може би... година,
умря отдавна всичко в мен,
смирено, безнадеждно се спомина.
Остана ми... една проядена душа...
От червея на мъката, безмълвна...
Безмилостна съм даже затова,
че не можах и теб от мъртвите да върна...
Страданието грозно, като с нож,
парчета от сърцето ми откъсна...
Защо ми е да лягам тази нощ,
като за сън тъй или иначе е късно ?
Сълзите свършиха, изтече и кръвта,
беззвучно и безмислено се връщам,
към спомена по неродените деца...
Които няма нивга да прегръщам...
Кому е нужно, Господи, това?
За всичко ли сама съм аз виновна?
За всеки грях ли трябва да платя?
И края вижда ли се в мъката отровна?
ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЪМ ЖЕНА?
Защо с такава участ ме наказа?
Защо умирам бавно чак сега?...
Уви, не може никой да ми каже...
след месец, два, а може би... година,
умря отдавна всичко в мен,
смирено, безнадеждно се спомина.
Остана ми... една проядена душа...
От червея на мъката, безмълвна...
Безмилостна съм даже затова,
че не можах и теб от мъртвите да върна...
Страданието грозно, като с нож,
парчета от сърцето ми откъсна...
Защо ми е да лягам тази нощ,
като за сън тъй или иначе е късно ?
Сълзите свършиха, изтече и кръвта,
беззвучно и безмислено се връщам,
към спомена по неродените деца...
Които няма нивга да прегръщам...
Кому е нужно, Господи, това?
За всичко ли сама съм аз виновна?
За всеки грях ли трябва да платя?
И края вижда ли се в мъката отровна?
ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЪМ ЖЕНА?
Защо с такава участ ме наказа?
Защо умирам бавно чак сега?...
Уви, не може никой да ми каже...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
