Mili4ka (Мила Нежна)
253 1166
8.10.2007 г., 11:58 ч.

ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЪМ ЖЕНА ? 

  Поезия
864 0 18
Умирам бавно... ден след ден,
след месец, два, а може би... година,
умря отдавна всичко в мен,
смирено, безнадеждно се спомина.

Остана ми... една проядена душа...
От червея на мъката, безмълвна...
Безмилостна съм даже затова,
че не можах и теб от мъртвите да върна...

Страданието грозно, като с нож,
парчета от сърцето ми откъсна...
Защо ми е да лягам тази нощ,
като за сън тъй или иначе е късно ?

Сълзите свършиха, изтече и кръвта,
беззвучно и безмислено се връщам,
към спомена по неродените деца...
Които няма нивга да прегръщам...

Кому е нужно, Господи, това?
За всичко ли сама съм аз виновна?
За всеки грях ли трябва да платя?
И края вижда ли се в мъката отровна?

ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЪМ ЖЕНА?
Защо с такава участ ме наказа?
Защо умирам бавно чак сега?...
Уви, не може никой да ми каже...

© Мила Нежна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??