21.10.2008 г., 9:21

Защо превърна чувствата блажени...*

766 0 8

*специален поздрав за i2na

Годините, когато отминават,

тогава ли умира любовта?
За постъпките си щом не съжалявам
и не изпитвам вече чувство за вина,
тогава ли за теб не ме е грижа?
Защо от страх душата замълча?

Защо, кажи ми, времето без жалост
превърна онзи поглед мил и благ,
бавната целувка - чиста нежност,
сладкия ти допир - кадифе,
в мрак, омраза, брак и натежалост,
че очите ти са само шепи прах,
устните - пространства безнадеждност,
а ръцете ти са просто две ръце?

Защо превърна чувствата блажени
в един последен удар на сърце?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!

    Много хубав стих си написал!
    Поздарви от мен!
  • поклон пред таланта ти! страхотен си! както и стихотворението ти, разбира се
  • "Годините, когато отминават,
    тогава ли умира любовта?
    ...
    Защо превърна чувствата блажени
    в един последен удар на сърце?..."

    Отново ми хареса стихът ти, Валери!
  • Е, жестоко е!!!
  • Защо превърна чувствата блажени
    в един последен удар на сърце?...
    Супер!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...