21.10.2008 г., 9:21

Защо превърна чувствата блажени...*

762 0 8

*специален поздрав за i2na

Годините, когато отминават,

тогава ли умира любовта?
За постъпките си щом не съжалявам
и не изпитвам вече чувство за вина,
тогава ли за теб не ме е грижа?
Защо от страх душата замълча?

Защо, кажи ми, времето без жалост
превърна онзи поглед мил и благ,
бавната целувка - чиста нежност,
сладкия ти допир - кадифе,
в мрак, омраза, брак и натежалост,
че очите ти са само шепи прах,
устните - пространства безнадеждност,
а ръцете ти са просто две ръце?

Защо превърна чувствата блажени
в един последен удар на сърце?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!

    Много хубав стих си написал!
    Поздарви от мен!
  • поклон пред таланта ти! страхотен си! както и стихотворението ти, разбира се
  • "Годините, когато отминават,
    тогава ли умира любовта?
    ...
    Защо превърна чувствата блажени
    в един последен удар на сърце?..."

    Отново ми хареса стихът ти, Валери!
  • Е, жестоко е!!!
  • Защо превърна чувствата блажени
    в един последен удар на сърце?...
    Супер!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...