6.07.2006 г., 19:03

ЗАЩО СЕГА???

1.1K 0 1
В живота си обичах само теб.
Но беше много трудно, ти беше късче лед.
От това - да те обичам - толкова болеше.
Ден и нощ главата ми въртеше.

Като болна бях аз три години.
И когато те забравих каза ми: "Прости ми!"
С друг съм вече. Спрях да мисля аз за теб.
Трябваше ли да ме видиш с него, за да се разчупи този лед?

Отговорът, зная, не можеш ти да ми дадеш.
Вече няма да ридая, моля те да спреш.
Когато ти не можеш да ме имаш, тогава искаш да си с мен.
Но стига вече... Няма да попадна пак в любовния ти плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса ... Браво!
    Може би защото съм преживявала нещо подобно, стихотворението определено ме докосна

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...