В живота си обичах само теб.
Но беше много трудно, ти беше късче лед.
От това - да те обичам - толкова болеше.
Ден и нощ главата ми въртеше.

Като болна бях аз три години.
И когато те забравих каза ми: "Прости ми!"
С друг съм вече. Спрях да мисля аз за теб.
Трябваше ли да ме видиш с него, за да се разчупи този лед?

Отговорът, зная, не можеш ти да ми дадеш.
Вече няма да ридая, моля те да спреш.
Когато ти не можеш да ме имаш, тогава искаш да си с мен.
Но стига вече... Няма да попадна пак в любовния ти плен.