6 июл. 2006 г., 19:03

ЗАЩО СЕГА???

1.1K 0 1
В живота си обичах само теб.
Но беше много трудно, ти беше късче лед.
От това - да те обичам - толкова болеше.
Ден и нощ главата ми въртеше.

Като болна бях аз три години.
И когато те забравих каза ми: "Прости ми!"
С друг съм вече. Спрях да мисля аз за теб.
Трябваше ли да ме видиш с него, за да се разчупи този лед?

Отговорът, зная, не можеш ти да ми дадеш.
Вече няма да ридая, моля те да спреш.
Когато ти не можеш да ме имаш, тогава искаш да си с мен.
Но стига вече... Няма да попадна пак в любовния ти плен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса ... Браво!
    Може би защото съм преживявала нещо подобно, стихотворението определено ме докосна

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...