Защо си там?
Защо виждам тази сянка постоянно?
И денем, и нощем.
Дори в тъмнината на мрака.
Образът ù някак прониква в съзнанието ми.
Образът ù се вижда неясно,
сякаш гледам през мъгла.
Но усещам как се приближава.
Понякога се чудя какво се случи.
Сега слушам капките на дъжда
в стаята ми, унесен от пълнолунието.
И се чудя къде е тя.
Гледайки към небосвода, така заспах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Костов Всички права запазени
