27.11.2004 г., 11:42 ч.

Защо те загубих? 

  Поезия
1891 1 9

Какво сторих,

къде сгреших,

как те нараних,

че страстта в теб убих???

От вятъра ще те ревнувам,

от слънцето, от въздуха дори!

От сънищата си ще те открадна,

но ти ще бъдеш мой, помни!
Защото ти си мъничко различен...

В теб има страст, магия!

В теб има злоба и коварство!

В теб има нежност и любов!

И винаги ще виждам човека,
който аз обичах,
дори до болка променен!
Кажи ми как успях да те загубя

преди да бъдеш мой дори?

Защо? Какво и как направих???
...Кажи, кажи ми вече не мълчи....

Написано с много сълзи в една дълга нощ!
Мигличка! 20.02.04...

© Мигличката Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворението е супер! Много ми харесва!!! Когато го прочетох, направо се "побърках", останах без дъх.... Подсеща ме за едно ангелско момиче, което никога няма да забравя, което "бог" е надарил със страхотно красноречие и споменът за което ми е много мил.....
  • Много е добро!!
  • Много силно! Браво! 6 и от мен
  • яко бре На ти 6
  • права си....но аз го разбрах късно)))
  • не си струва да проливаш сълзи за някого,който явно те е наранил и вече си го загубила...бъди над тези неща-така ме е съветвала сестра ми...раните от любовта все някога зарастват...иначе стих. ти е много искрено и реално.Адски ми харесва
  • Кефи ме..Май всичките стихчета,които си написала са яки!
  • Ревността е пагубно чувство. Отърси се от нея. Лош съветник е тя. Стихчето ти е хубаво. Дано намериш желаните отговори.
  • ....ми да ви кажа много се чудих дали да го кача това...ама са ще видим видим вие ко ще кажете....:/
Предложения
: ??:??