"Защо за теб не пиша"
                                                                                         (по)светено

Думите към теб са прелетни птици,

политнали, защото е дошло време,
събират се, кацат на топло в ръцете,
там презимувам и аз със пърхане.

Защо за теб не пиша?
Защо ли? Звуците давят се  

в очите ти и в моите.
Твърде е влажно за писане...

*
Пърхането шуми

и много прах вдига.
Очите ми са очи,

запрашени от сричане,
Запетайките крия

в шепи за тръгване.
Щом радост съм купила,

има за плащане...                                   
незабелязано в многоточие.