zelenina_34 (Маги)
16 36
14.08.2007 г., 12:00 ч.

Защо, защо... 

  Поезия
720 0 3
Защо, когато всичко свърши,
в душата ми остава празнота
и болката се настанява
като пътник през нощта?

Сълзите стичат се безмълвно
и мокрят нежното лице,
душата пее тъжно:
"Вземи се ти в ръце!"

Но можеш ли да станеш,
когато си се повалил?
Когато огън няма,
а е останал само дим,
когато обич няма,
а има пустота,
когато няма рамо,
а едничка самота!

Тогава слънцето изгрява
и идва утрешния ден,
една надежда утешава,
че ти отново ще си с мен.
Че пак ще ме целунеш
и тихо ще шептиш:
"Недей да плачеш, Обич!"
И без думи ще простиш!

© Маги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих.Поздрави от мен.!
  • Трябва да можеш!!!
    Болката е навсякъде около нас и ако неможем да я преглътнем се задавяме и падаме...но тогава идва принцът с вълшебната си целувка и ние се раждаме отново....по-жадни от всякога...за нов живот!!!
  • Хубав стих, Зеленина, нежен, пълни душата с обич.
Предложения
: ??:??