Защо, защо...
Защо, когато всичко свърши,
в душата ми остава празнота
и болката се настанява
като пътник през нощта?
Сълзите стичат се безмълвно
и мокрят нежното лице,
душата пее тъжно:
"Вземи се ти в ръце!"
Но можеш ли да станеш,
когато си се повалил?
Когато огън няма,
а е останал само дим,
когато обич няма,
а има пустота,
когато няма рамо,
а едничка самота!
Тогава слънцето изгрява
и идва утрешния ден,
една надежда утешава,
че ти отново ще си с мен.
Че пак ще ме целунеш
и тихо ще шептиш:
"Недей да плачеш, Обич!"
И без думи ще простиш!
в душата ми остава празнота
и болката се настанява
като пътник през нощта?
Сълзите стичат се безмълвно
и мокрят нежното лице,
душата пее тъжно:
"Вземи се ти в ръце!"
Но можеш ли да станеш,
когато си се повалил?
Когато огън няма,
а е останал само дим,
когато обич няма,
а има пустота,
когато няма рамо,
а едничка самота!
Тогава слънцето изгрява
и идва утрешния ден,
една надежда утешава,
че ти отново ще си с мен.
Че пак ще ме целунеш
и тихо ще шептиш:
"Недей да плачеш, Обич!"
И без думи ще простиш!
© Маги All rights reserved.
