Aug 14, 2007, 12:00 PM
Защо, защо...
Защо, когато всичко свърши,
в душата ми остава празнота
и болката се настанява
като пътник през нощта?
Сълзите стичат се безмълвно
и мокрят нежното лице,
душата пее тъжно:
"Вземи се ти в ръце!"
Но можеш ли да станеш,
когато си се повалил?
Когато огън няма,
а е останал само дим,
когато обич няма,
а има пустота,
когато няма рамо,
а едничка самота!
Тогава слънцето изгрява
и идва утрешния ден,
една надежда утешава,
че ти отново ще си с мен.
Че пак ще ме целунеш
и тихо ще шептиш:
"Недей да плачеш, Обич!"
И без думи ще простиш!
в душата ми остава празнота
и болката се настанява
като пътник през нощта?
Сълзите стичат се безмълвно
и мокрят нежното лице,
душата пее тъжно:
"Вземи се ти в ръце!"
Но можеш ли да станеш,
когато си се повалил?
Когато огън няма,
а е останал само дим,
когато обич няма,
а има пустота,
когато няма рамо,
а едничка самота!
Тогава слънцето изгрява
и идва утрешния ден,
една надежда утешава,
че ти отново ще си с мен.
Че пак ще ме целунеш
и тихо ще шептиш:
"Недей да плачеш, Обич!"
И без думи ще простиш!
© Маги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасен стих.Поздрави от мен.!
-
Трябва да можеш!!!
Болката е навсякъде около нас и ако неможем да я преглътнем се задавяме и падаме...но тогава идва принцът с вълшебната си целувка и ние се раждаме отново....по-жадни от всякога...за нов живот!!! -
Хубав стих, Зеленина, нежен, пълни душата с обич.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
