6.07.2007 г., 8:44

Защото

722 0 1
Няма да говоря днес за теб,
няма да се боря вече.
Защото откакто си отиде,
сърцето вече не боли,
душата вече не кърви,
много по-щастливи са усмивките ми.
А как ми се иска да видиш поне една,
да разбереш, че съм щастлива,
да не мислиш, че по теб все още рева.
Откакто теб те няма,
заздравя и онази открита рана.

Не те искам обратно,
искам да го запомниш!
Нека това е последното ни сбогом!
Моля те!
Така е по-добре!

Защото
всеки миг по теб лъжа е.
Защото
всеки спомен болка и тъга е.
Защото
всяка секунда в мисъл за теб отнема радостта.

Защото
ти вече носиш само тъга.
Защото
с теб не мога да се смея.
Защото
бях силна, когато от мен се отрече.
Защото
страдах и бях сама, когато имах от теб нужда.

Защото
не искам нищо вече от теб.
Защото
ти отново си болка и тъга.
Защото
ти олицетворяваш отнета човешка доброта.
Защото
сега душата ти е лоша.

Защото
аз няма да съм онова, което бях до сега.
Защото
аз вече съм силна, много по-силна от това... ТОГАВА
Защото
вече не съм сама.
Защото
получих любовта, най-неочаквана на света.

Защото
не мисля вече за теб.
Защото
не сънувам кошмари.
Защото
те забравих.
Защото
ти вече не съществуваш за мен.

И колкото и да пари сега,
колкото и да боли мойта душа,
Сбогом, на една калинка,
отлитаща от моята ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...