17.02.2009 г., 22:12

Защото обеща ми завръщане

752 0 5

Все още усещам вкуса ти

върху своите устни.

И въздуха, който дишам,

ухае сладко на теб.

Попила съм топлината

в любопитните пръсти...

И все още обзета съм

от трескава сладост.

Сърцето бие дълбоко

с червени импулси,

вълни тъмно-винени,

тялото ми обгръщат.

Пак съм цялата жажда -

очакване кипва във мен.

Като струна са сетивата ми,

от безкрайни въздишки.

И сякаш второ дихание,

душата ми прекръства.

До следващото обичане...

... защото обеща ми завръщане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и мен ме кефи. еротично някак
  • Прекрасен стих,Здравка!!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Хубаво е, Здравче!
  • Добре написано, Здравка.
    Имам забележки, които могат да задвижат произведението ти в положителна посока, но знам, че не държиш на тях.
  • Ем то тва мен ме срази...Браво,браво а има ли друго...май..абе направо тоя стих за мен е НЕВЕРОЯТНО...бЛАГОДАРЯ ТИ...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...