20.06.2009 г., 23:03

Защото си тръгвам

1.1K 0 12

ти ще крещиш и ще се каеш
жестоко ще проклинаш
ще се терзаеш
ще съжаляваш и ще страдаш
и с гняв ще срещаш утро
от болка денем ще е тъмно
нощите в безсъние ще светят
в студа от жега ще изгаряш
дните ти разкаяни едва ще кретат
ще пожелаваш  други на инат
горчивото
на всяка сладост ще усетиш
ще се скиташ у дома си непознат
ще се молиш
ще разкъсваш
собствената грешна плът
на кръста ще умираш в мъки

в мъки ще възкръсваш
ще се отречеш  от всичко и от мен
в спомена ще се завръщаш
за да търсиш път към мен


защото аз си тръгвам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хората винаги си тръгват !

    Поздрави за поредното прекрасно стихче !
  • Тръгвай,тръгвай
  • Вики, тръгваш си с летящ старт!!!

    милостта също трябва да се заслужи
  • Прости! Не натоварвай сърцето си с омраза към този, когото до преди време си боготворяла. Виждам че и ти си фенка на "Здрач" ... Виж Белла - тя прости! Иначе много ми хареса като стил на писане. Имаш талант- спор няма!
  • Аз може и да простя, но това няма да промени факта, че си тръгвам, нали пък и това не е проклятие, нито пожелание, просто обективната истина...айде сега, няма да ни е за първи път... хихихи

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...