Jun 20, 2009, 11:03 PM

Защото си тръгвам

  Poetry
1.1K 0 12

ти ще крещиш и ще се каеш
жестоко ще проклинаш
ще се терзаеш
ще съжаляваш и ще страдаш
и с гняв ще срещаш утро
от болка денем ще е тъмно
нощите в безсъние ще светят
в студа от жега ще изгаряш
дните ти разкаяни едва ще кретат
ще пожелаваш  други на инат
горчивото
на всяка сладост ще усетиш
ще се скиташ у дома си непознат
ще се молиш
ще разкъсваш
собствената грешна плът
на кръста ще умираш в мъки

в мъки ще възкръсваш
ще се отречеш  от всичко и от мен
в спомена ще се завръщаш
за да търсиш път към мен


защото аз си тръгвам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хората винаги си тръгват !

    Поздрави за поредното прекрасно стихче !
  • Тръгвай,тръгвай
  • Вики, тръгваш си с летящ старт!!!

    милостта също трябва да се заслужи
  • Прости! Не натоварвай сърцето си с омраза към този, когото до преди време си боготворяла. Виждам че и ти си фенка на "Здрач" ... Виж Белла - тя прости! Иначе много ми хареса като стил на писане. Имаш талант- спор няма!
  • Аз може и да простя, но това няма да промени факта, че си тръгвам, нали пък и това не е проклятие, нито пожелание, просто обективната истина...айде сега, няма да ни е за първи път... хихихи

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...