Защото съм... И жена!
Есенна и листопадна е нощта...
звездочела и лунносияйна,
теменужено синя е дори страстта,
забулена с вселенските тайни...
До изгрева е само един сън време!
Милувката ми застива на твоето чело
и весел е горе облакът черен,
и приветливо е дори скалистото ждрело.
Една демонска страст...
сгушена в едно топло легло,
жадува твоята божествена нежност,
а сърцето тупти, болезнено само.
Ти, мой нежен ваятел...
Защо не забравя, че съм жена?
Да мисля за теб... като за приятел,
радвайки се на букета цветя!
Страстта ми... благородно-поетична?...
Ще ме намразиш ли, ако научиш,
че страстта ми е малко... по-различна?
Че любовта е не само възвишени чувства?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
