23.06.2007 г., 12:10

Защото те обичам

1.4K 0 3
Замръзналите ти длани, обещавам - ще сгрея.
Сълзите няма да ти бърша, от щастие ще са.
Заради теб ще плача, заради теб ще се смея...
Ще се раздам до край, от сърце и душа.
Бих дала всичко, без значение колко ще боли.
Ако имаше нещо по-скъпо от живота, и него бих дала.
Ако ослепееш, ще ти подаря собствените си очи.
Душата си на дявола заради теб бих продала.
Разбие ли някой сърцето ти,
ще изтръгна своето и ще ти го дам.
Видя ли облаци по небето ти,
ще открадна слънцето и ще го пратя там.
Ще разсея мъглата, в която си изгубен.
Ще вдигна бариерата, която ти пречи.
Свободата моя ще ти дам, когато си принуден.
Ще те върна вкъщи, когато си далече.
Ще ти върна надеждата, когато си отива.
Ще ти докажа, че има смисъл да се бориш за това.
Ще те накарам дори да не искаш да заспиваш.
Реалността ще бъде по-вълшебна от съня.
Ще бъда цветовете в твоята картина,
мастилото по листа ти ще съм.
Ще стопля кръвта ти, преди да изстине.
Ще те събудя, когато сънуваш лош сън.
Ще накарам сърцето ти да забие отново,
като феникс ще възкръсне пепелта.
Ще бъда твоята противоотрова,
парченцата на любовта ти ще събера.
Ще погубя себе си, тебе ще спася.
Всичко свое ще ти дам, във всичко свято се заричам.
Огънят на болката във теб ще угася.
Защо? Защото те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма смисъл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...