Защото те обичам
Замръзналите ти длани, обещавам - ще сгрея.
Сълзите няма да ти бърша, от щастие ще са.
Заради теб ще плача, заради теб ще се смея...
Ще се раздам до край, от сърце и душа.
Бих дала всичко, без значение колко ще боли.
Ако имаше нещо по-скъпо от живота, и него бих дала.
Ако ослепееш, ще ти подаря собствените си очи.
Душата си на дявола заради теб бих продала.
Разбие ли някой сърцето ти,
ще изтръгна своето и ще ти го дам.
Видя ли облаци по небето ти,
ще открадна слънцето и ще го пратя там.
Ще разсея мъглата, в която си изгубен.
Ще вдигна бариерата, която ти пречи.
Свободата моя ще ти дам, когато си принуден.
Ще те върна вкъщи, когато си далече.
Ще ти върна надеждата, когато си отива.
Ще ти докажа, че има смисъл да се бориш за това.
Ще те накарам дори да не искаш да заспиваш.
Реалността ще бъде по-вълшебна от съня.
Ще бъда цветовете в твоята картина,
мастилото по листа ти ще съм.
Ще стопля кръвта ти, преди да изстине.
Ще те събудя, когато сънуваш лош сън.
Ще накарам сърцето ти да забие отново,
като феникс ще възкръсне пепелта.
Ще бъда твоята противоотрова,
парченцата на любовта ти ще събера.
Ще погубя себе си, тебе ще спася.
Всичко свое ще ти дам, във всичко свято се заричам.
Огънят на болката във теб ще угася.
Защо? Защото те обичам.
Сълзите няма да ти бърша, от щастие ще са.
Заради теб ще плача, заради теб ще се смея...
Ще се раздам до край, от сърце и душа.
Бих дала всичко, без значение колко ще боли.
Ако имаше нещо по-скъпо от живота, и него бих дала.
Ако ослепееш, ще ти подаря собствените си очи.
Душата си на дявола заради теб бих продала.
Разбие ли някой сърцето ти,
ще изтръгна своето и ще ти го дам.
Видя ли облаци по небето ти,
ще открадна слънцето и ще го пратя там.
Ще разсея мъглата, в която си изгубен.
Ще вдигна бариерата, която ти пречи.
Свободата моя ще ти дам, когато си принуден.
Ще те върна вкъщи, когато си далече.
Ще ти върна надеждата, когато си отива.
Ще ти докажа, че има смисъл да се бориш за това.
Ще те накарам дори да не искаш да заспиваш.
Реалността ще бъде по-вълшебна от съня.
Ще бъда цветовете в твоята картина,
мастилото по листа ти ще съм.
Ще стопля кръвта ти, преди да изстине.
Ще те събудя, когато сънуваш лош сън.
Ще накарам сърцето ти да забие отново,
като феникс ще възкръсне пепелта.
Ще бъда твоята противоотрова,
парченцата на любовта ти ще събера.
Ще погубя себе си, тебе ще спася.
Всичко свое ще ти дам, във всичко свято се заричам.
Огънят на болката във теб ще угася.
Защо? Защото те обичам.
© Няма смисъл All rights reserved.
