petka-spagetka (Петя) 10 януари 2019 г., 15:53 ч.

Заслужаваше ли си 

88 2 4

През звука на дъжда се промушвам.

Минавам край теб като сянка.

Ако за миг се беше заслушал

Можеше да ме чуеш. Някъде.

 

Минавам по твоите улици.

Оставям следи. Неизбежно е.

Сляп ли си? Глух ли си? Тук ли си?

Нищо не виждаш. Смешно е.

 

Нямо е. Тихо е. Тръгвам си.

Много ли път ни делеше?

Много ли жертви ти струваше?

Тръгнах си. Вчера ли беше?

 

Няма ме. С мене - и бремето.

Желая ти да се събудиш късно,

За да усетиш смисъла на времето.

Изпий едно кафе. Но да е късо!

 

И събуди се! Дано да се събудиш.

Животът ти по график продължава.

А някой ден ще те попитам за пропуснатото.

Дано да кажеш, че си заслужаваше.

© Петя Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • contessa (Светла Асенова) Хубаво...
  • Сенд (Георги Стоянов) Щом, този е спящ, няма смисъл да му задваш въпроси. Намери си буден, висок, синеок и с чувство за хумор.
  • щураче (Дарина Иванова) Браво, спагетка Светът живее в масова халюцинация, повечето до края на живота си не се събуждат, преминават от сън във вечен сън
  • Блу (Blue) Много ми хареса!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.