limeruna (Йоана)
565 3355
11.06.2019 г., 1:03 ч.  

Застинали 

  Поезия
467 5 4

 

Сърцето ти е птица от коприна
и в облаците иска да лети.
В сърцето на сърцето ти е зима,
душата е кокиче от мечти.

 

В завивките на времето сме спрели
и търсим смисъл в пъстър кръговрат.
Изгубим ли се пак сме сякаш цели,
звезди и сняг сред есенния мрак.

 

Човеци сред почуда се страхуват
и стават сенки миг преди да спрат
на огъня искриците студени
и в лед да стоплят вечния си път.

 

През лятото приятел би попитал
защо не бъда весело море,
дали не искам с вятъра да скитам,
но аз съм изтъкана от търпение...

 

В сърцето на сърцето ми е огън
и галено наричаш го любов.
Ядосам ли се, казвам, че е болка.
Усмихна ли се блика от живот.

 

В очите ми е вечер мълчаливо,
а думите понякога са лек...
В сърцето ни попива младо вино
без нас по изгрев - тънък светъл белег.

 

Ледът умело вятърът вълнува,
снежинките измислят тъжен валс.
Понякога по светлото пътувам,
аз ставам ти и ти си вече аз.

 

Сезоните са рози, малки перли
и всяка е разпукан нежен свят.
Красивото дали си има смисъл?
Един пират и мъничка вълна...

 

В сърцето на сърцето ти се крия,
сърцето също има си сърце
и миг преди да стане само ритъм,
крилете две си имат две ръце...

 

Обичам те и искам да копнея
денят преди да се закрепости,
затворник между два сезона,
а нишката на лъч да пише стих...

 

Целувка на снежинка ни отделя.
Цветът на есенни сълзи от плът и кръв.
Гласът на пролет, лятото от лед...
и допирът след спомен все е пръв...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря! Не знам дали заслужавам такива силни думи, но много се радвам, че ви хареса стихотворението!
  • Аплодирам те Йоана! Благодаря за стойностната поезия!
  • Поздравления за стиха ти, Йоана!
  • Чета и не мога да повярвам на очите си, Йоана. Отново поднасяш еталон за истинска класна поезия, каквато напоследък, уви, все по-рядко присъства във форумите за поезия. В твоите редове си дават среща поетичното изящество на изказа с финеса на мисълта. Усещането е за един много красив сън, наситен с жива реалност, носеща неуловимата дефиниция на живота:

    "Сърцето ти е птица от коприна и в облаците иска да лети.
    В сърцето на сърцето ти е зима, душата е кокиче от мечти...
    В сърцето на сърцето ми е огън и галено наричаш го любов.
    Ядосам ли се, казвам, че е болка. Усмихна ли се блика от живот...
    Ледът умело вятърът вълнува, снежинките измислят тъжен валс.
    Понякога по светлото пътувам, аз ставам ти и ти си вече аз...
    Обичам те и искам да копнея денят преди да се закрепости,
    затворник между два сезона, а нишката на лъч да пише стих..."

    Феноменални редове, извлечени от феноменално стихотворение. Така може да пише само една поетична вълшебница!
Предложения
: ??:??